Пижо и Пендо купиха орташки едно малко буренце с хубава препечена ракийка и решиха тайно да я продават на комшиите си в село и така да спечелят някой и друг грош. С тия благи надежди те се измъкнаха из града и тримата. Тримата, тоест Пижо, Пендо и мършавата кобила Куца Гана, върху чийто самар клапучкаше малкото буренце със скъпоценната течност. Тримата другари усърдно закрачиха по равния царски друм мълчаливи и замислени. Гана, макар и да накуцваше, вървеше бодро, теглена от милите й спомени за село, което не бе виждала вече два дена. о, как беше обидено нейното свето благонравие в тоя голям град! Цели два дена тя стоя тук вързана в един широк яхър, между толкова коне и айгъри, които подмятаха неприлични цвиления по неин адрес, смееха се безсрамно и пресягаха да я целуват въпреки нейните отчаяни протести. Сега хладният ветрец, който идеше от Витоша, oсвежи душата й и отвея мъката от обиденото й сърце. Чисти и спокойни селски мечти нахлуха в главата й. Пижо и Пендо дълго вървяха мълчаливо подир нея, всеки загазил в своите дълбоки размишления и грижи. Най-после го удариха на политика. - Кажи некоя, бре Пижо! - Е, що че ти кажем, Пендо! - Е, па кажи, какви новини научи у градо? Я, ете, от пусто пиенье, ти кажем, не могох носо да си подадем от кръчмата навънка. Ходих да цаньевам, ете, момето у едни хора под Вайс-Воденица. Арни човецете и арни пари даваха, ама, да простиш, коконата малко шавръклива ми се виде, та се уплаших. - Их, бре Пижо! Каков си па ти.. По що я позна, че е шавръклива? - Море шавръклива жена, пиян поп и мъжко магаре, да простиш, они отдалеко се познават. - Мани друго, Пижо, ами жаден съм, пуста вода, па нема. - Е, че търпиш, човече. - Море какво че търпим, да си мачим душата! Току... Я дай от ракийката да смръкнем едни уста. - Бре, Пендо, мисли - ортачко е - огин е. - Ортачко-мортачко - жаден съм. Да пукнем ли сакаш! Я точни малко де! - Че ти точнем, ама че дадеш галаганче. Барем парите да й не губим, оно се е видяло. - Сичко един галаган имам - на ти го, па точи, че от жажда ококорих очи. - П-тру!. . . Стой, Ганке, стой! Пижо спира Куца Ганка, наточва на Пендо за двадесет пари ракия в една тенекиена чашка и му я подава. - Ха наздраве, Пижо! - От здраве да се не куртулишеш, Пендо. Пендо гаврътна чашката, Пижо му прибра галагана, па подкара Куца Гана и тръгнаха след нея. Вървят и мълчат, мълчат и вървят. - Бре, Пендо, и я ожъднех - обади се по едно време Пижо. - Е, че търпиш, човече, вода близо нема. - Море, нечем ти я вода - другояче ме пари, друго ми се пие, ама не знам що... - Да не е ракия, бре Пижо? Пижо се чеше по тила. - Па може и да е... - Мисли хубаво, Пижо - ортачко е - огин е. - Я точни от тоя огин, да угасим оня, бре Пендо. Точни ми за галаганче. Да не мрем сред пато от жажда. Сега пък Пендо спира Ганка, наточва ракийка на Пижо и му я подава. Той я поема с треперяща ръка. - Наздраве, Пендо. - От здраве да се не куртулишеш, Пижо. Гаврътна Пижо ракийката, обърса с длан увисналите си мустаци, даде на Пендо галагана, който бе взел от него, и двамата пак тръгнаха подир Куца Гана. - Ако не повече, барем три лева че спечелим. - Сал си мълчи да не усети цинцарино, зарем нече ни опра Искаро дори. - Коя, цинцарката ли? - Гле! Дек го чукаш, дек се пука. - Море така думаш, ама да изпречим тук цинцарката, тук бурето с ракията, па да кажем: ха сега избирай! Кое че земеш, а? - Че помислим малко, Пендо. - Бе и я че помислим дали теб да ги дадем, дали за своя душа да ги задържим. Пендо се спря веднага: - Бре Пижо, пак ожаднях, да се не види макар! Дай ми пак за галаган. Пижо мълчи, мисли и върви, мисли, мълчи и се чеше по врата. После вика на Куца Гана: - П-труу! Стой, мари пущино. Тя послушно застава сред друма. Пижо наточва ракийка на Пендо, взима стария галаган, търка го по брадата и казва: - Колко косми по брадата, толко пари у абата! Пендо изпива ракийката, обърсва се и дълго мляще с уста. И тръгват пак мълчаливо. Вървят, вървят, вятърът свири из клоните на голите върби край пътя, тупа по кожусите, развява гнидявата опашка на Куца Гана и се спуща по дяволите из полето. - Сега, Пендо, пък я ожъднях - казва Пижо. - Дай галаганчето, па пий, нали е за душата. Пак става размяна на единствения галаган. Подир малко той пак минава в джеба на Пижо и така нататък, и така нататък. Когато пристигнаха в село, двамата приятели не могоха да намерят къщите си отведнаж и Куца Гана дълго време стоя вързана за една селска върба. Кой беше спечелил галагана, не знам
